Нова поправка в закона за защита на животните в Турция предвижда евтаназия на уличните кучета. Но дали това е морално и състрадателно? Ще реши ли тя проблема с 10-милионната популация на бездомните животни, породен от социални фактори и изискващ комплексен подход? Вероятно не.
Спорната мярка, приета на 29 юли 2024 г. след 14 часа дебати, беше предложена от управляващата партия AKP и одобрена въпреки възраженията на опозицията. Законът изисква бездомните кучета да бъдат фотографирани, публикувани онлайн и евтаназирани, ако не намерят дом в рамките на 30 дни. Кметовете, които не я прилагат, могат да получат до две години затвор.
Реакции срещу закона
На 28 юли, преди заседанието на парламента, граждански организации, активисти за правата на животните и опозиционни депутати се събраха в Анкара, за да изразят несъгласие. „Законопроектът третира животните като стока“, заяви Мустафа Кьороглу, председател на Адвокатската колегия в столицата. Той добави: „Цивилизацията на едно общество се измерва по отношението му към най-уязвимите – децата, възрастните и животните.“
В парламента депутати също остро критикуваха мярката. Дениз Явузилмаз от основната опозиционна партия CHP попита: „Как ще погледнете децата си в очите?“ Еркан Баш, лидер на Работническата партия (TİP), нарече закона „закон за клането“, а Перихан Коджа от DEM обвини управляващите, че са измамили обществеността, обещавайки да премахнат частта за евтаназията, но впоследствие я върнали „по най-лошия начин“.
Ескалация на напрежението
Часове след одобрението на закона, организацията за защита на животните HaySev Dernegi публикува видео, показващо как доброволци са жестоко бити заради дейността си. Този инцидент предизвика вълна от възмущение и повдигна въпроси за безопасността на защитниците на животните.
През май 2024 г. активисти и граждани вече бяха излезли на протести срещу проектозакона, обвинявайки правителството в безчувственост и липса на хуманни решения.
Дълбоките корени на проблема
Емили Чън, активистка от Калифорния, коментира за „Новетика“, че такива мерки нарушават екосистемния баланс. Тя даде пример с Австралия, където намаляването на популацията на бездомни котки доведе до ръст на гризачите и щети за земеделието. В Турция бездомните кучета вероятно контролират вредители в градовете.
Чън подчерта, че евтаназията е само симптом на по-голям проблем – човешката безотговорност. Според нея, безразличието е основна пречка за разрешаването му. Тя изрази разочарование от политизирането на въпроса и заяви, че политиците често поставят интересите на избирателите над ефективните решения. Дори евтаназията да бъде спряна, страданието на кучетата на улицата ще продължи.
Поуки и препоръки
Приемането на закона в Турция дава няколко важни урока. Първо, хуманните методи са ключови. Проблемът с бездомните животни не може да бъде решен чрез масови убийства. Необходими са дългосрочни решения като стерилизация, кастрация, създаване на приюти и осигуряване на ветеринарни грижи.
Ролята на гражданското общество е решаваща за насърчаване на хуманни политики, както показаха протестите. Политиците носят финалната отговорност за последствията от своите решения. В случая с Турция те избраха лесен, но жесток път за решаване на сложен проблем.
Въпреки че законът таргетира кучетата, проблемът засяга и котките. Необходими са закони, които да гарантират хуманно отношение към всички животни.
Начинът, по който едно общество се отнася към животните, е отражение на неговите ценности. Жестокостта към животните често е свързана с агресия и към хората.
Жестокостта и безразличието към животните са нарушение на моралните принципи за състрадание и съпричастност. Човекът също е част от природата. Когато унищожава животните и нарушава естествения баланс, той застрашава собственото си оцеляване.
Така стигаме до въпроса: доколко можем да се наречем хора? Отговорът зависи от нашите действия и решения. Ние определяме какви хора искаме да бъдем и какъв свят ще оставим за бъдещите поколения.
Leave a Reply