Зад фасадата на Истанбул: Борбата за оцеляване на четириногите

posted in: Блог | 0

Богатата история и култура на Турция, разнообразните пейзажи, изключителната кухня, дружелюбните местни жители и отличното съотношение между цена и качество привлякоха впечатляващите 46,7 милиона чуждестранни туристи през 2023 година.

Българските пътешественици също са запалени по посещенията в Турция, като близостта на страната я прави удобна и достъпна дестинация. Турция предлага широк избор от бюджетни възможности за почивка и богати културно-исторически забележителности като Истанбул, Кападокия, Ефес и Памуккале.

С туристите идват и значителни приходи за турската хазна. Но заслужава ли си да посетим южната ни съседка и да похарчим парите си в държава, където една тъмна „туристическа забележителност“ привлича вниманието на защитниците на животните?

Бездомните кучета

На 9 януари 2024 г. стотици активисти за правата на животните се събраха в истанбулския квартал Кадъкьой, за да протестират срещу нова правителствена заповед за премахване на бездомните кучета, определени като „опасни“. Протестиращите, носещи плакати с надписи като „Къде са кучетата от нашия квартал?“ и „Свобода за бездомните животни“, изразиха загриженост относно отношението към кучетата и риска те да бъдат малтретирани в обществените приюти.

Заповедта, издадена от президента Реджеп Ердоган през декември 2023 г., предизвика възмущение сред защитниците на животните, които я нарекоха нехуманна и предупредиха, че ще доведе до смъртта на много кучета. Според тях приютите в Турция често са пренаселени и недофинансирани, а много кучета биват евтаназирани скоро след настаняването им, без да получат необходимите грижи.

Активистите също призоваха за прекратяване на практиката за тровене на бездомни кучета, която все още е разпространена в много части на Турция. Те я описват като жестока и неефективна мярка за контрол на популацията, която причинява страдание на невинни животни. Турското правителство защитава заповедта с аргумента, че е нужна за защита на гражданите от „опасни“ кучета.

Критиците обаче твърдят, че правителството не обръща достатъчно внимание на корена на проблема – липсата на програми за стерилизация и кастрация и безотговорното изоставяне на домашни кучета.

Котките на Истанбул

Ситуацията с уличните котки в Турция е още по-сложна и противоречива. Турция има дълбока културна връзка с котките, датираща от времето на Османската империя. Те се смятат за късметлийски символи и духовни пазители, а в много части на страната местните хора оставят храна и вода за „сокак кедилери“ (улични котки на турски език).

В градове като Истанбул жителите поемат колективна отговорност за грижите към уличните котки, създавайки приюти, осигурявайки медицински грижи и защитавайки тяхното благосъстояние. В някои квартали има дори назначени „пазители на котки“. Снимките и видеата с добре гледани улични котки допринасят за позитивния образ на тези животни.

През 2021 г. Турция забрани евтаназията на здрави бездомни животни, с особен акцент върху защитата на уличните котки. Въпреки това, положението остава далеч от идеално.

Свръхпопулация

Липсата на мащабни програми за стерилизация води до бързо нарастване на популацията на уличните котки. Хората, които се грижат за тях, често не могат да си позволят разходите за кастрация. В допълнение, много хора продължават да смятат стерилизацията за вмешателство в „естествения ред на нещата“. Котките са плодовити животни и могат да се размножават още на 6-месечна възраст, давайки по 2-3 котила годишно, ако имат достъп до храна.

Болести и недохранване

Докато някои котки се радват на добра грижа, други страдат от недохранване и заболявания, които се влошават през студените зимни месеци. Чести са инфекциозните болести като котешки перитонит (FIP), котешка левкемия (FeLV), котешки имунодефицит (FIV) и респираторни инфекции. Без подходящо лечение тези заболявания водят до продължително страдание и дори смърт.

Злоупотреба и пренебрегване

Злоупотребата и пренебрегването на котки не са рядкост. Липсата на образование за обич и уважение към животните, особено сред младежите, често води до агресивно отношение към уличните котки. Това е особено разпространено в по-бедни райони с ниско ниво на образование.

Недостиг на средства за приюти

Много общински и обществени приюти са пренаселени и с ограничени ресурси, което често води до незадоволителни условия за котките. Разходите за лечение се покриват основно от частни организации и доброволци.

Хуманното отношение

Хуманното отношение към животните е признак за зрелостта на едно общество. Доброто отношение включва осигуряване на храна, вода, подслон, ветеринарни грижи и безопасна среда. Нехуманното отношение към уличните животни обаче говори за липса на състрадание и морални стандарти в обществото.

В крайна сметка, начинът, по който се отнасяме към животните, отразява нашите етични ценности. Нека покажем съпричастност, като подкрепим организации за защита на животните и разпространим информация за тях в социалните мрежи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *