Сред немалка част от хората съществува мнението, че кастрацията или стерилизацията на котки – както бездомни, така и домашни – е ненужна и дори вредна. Основните аргументи са, че това е “неестествена” намеса, която може да “осакати” животните или да наруши биологичния им ритъм. Но дали тези опасения са основателни?
От друга страна, съществуват и чисто практически съображения. Процедурата изисква време за посещение при ветеринар и финансови средства за самата операция. Поради това някои хора, макар и да не са принципно против, не могат да си позволят или не желаят да отделят нужните време и ресурси.
В същото време, повечето спасители и осиновители на котки са убедени, че кастрацията/стерилизацията е един от най-ценните подаръци за нашите любимци. Това е рутинна медицинска процедура, която не само е ключова за контрола на свръхпопулацията при бездомните животни, но и доказано предотвратява редица здравословни и поведенчески проблеми. В крайна сметка, тя позволява на котките да водят по-дълъг, здравословен и спокоен живот. Нека разгледаме по-подробно какво представлява самата процедура.
Как протича операцията?
Операциите за кастрация (при мъжки котки) и стерилизация (при женски котки) се извършват от квалифицирани ветеринарни лекари с основна цел контрол на популацията и подобряване на здравето на животните. При кастрацията се отстраняват тестисите, а при стерилизацията – яйчниците и матката (овариохистеректомия).
Преди операцията ветеринарният лекар извършва преглед на котката; понякога се налага и вземане на кръвна проба, за да се оцени общото ѝ здравословно състояние. Операциите се провеждат задължително под пълна упойка, за да се гарантира комфортът и безопасността на животното.
След процедурата лекарят ще ви даде подробни инструкции за следоперативните грижи. Обикновено котката се връща към нормалния си режим в рамките на няколко дни. Оперативните разрези заздравяват напълно за около две седмици, като шевовете (ако не са резорбируеми) се отстраняват при контролен преглед. При стерилизираните женски котки често се поставя защитна яка (конус) около главата от няколко дни до две седмици в зависимост от това, колко бързо заздравява раната, за да се предотврати близането и евентуално разкъсване на оперативния шев.
Защо да кастрираме/стерилизираме котката си?
Контрол на популацията: Ако се грижите за котки, независимо дали живеят предимно в двора или у дома, кастрацията/стерилизацията е от съществено значение за предотвратяване на нежелани котила и ограничаване на свръхпопулацията. Този проблем засяга много държави, включително България и съседна Гърция, която се бори с една от най-големите популации на бездомни котки в ЕС.
Представете си следната ситуация: Една некастрирана женска котка може да роди средно до 12 котенца годишно (при 3 раждания). Около половината от тях (приблизително 5-6) ще бъдат женски и също ще могат да раждат. Ако всяка от тези 5-6 женски роди по 12 котенца през следващата година, броят им нараства експоненциално. Само за три години една-единствена котка може да стане родоначалник на колония от над 200 котки.
Този процес води до милиони нежелани животни по улиците и в приютите. Много малка част от тях намират дом. Останалите често загиват от глад, болести, травми или биват евтаназирани. В САЩ например, по данни от преди няколко години, близо 4 милиона нежелани котки и кучета са били евтаназирани годишно. Кастрацията е единственият хуманен и ефективен начин да се прекъсне този цикъл.
Ползи за поведението: Стерилизацията и кастрацията значително намаляват или елиминират проявите на сексуално поведение, които често са нежелани от стопаните:
При мъжките котки: Намалява или спира маркирането с урина със силна миризма, скитането в търсене на женски и агресивните битки с други котараци. Тези битки са основен път за предаване на сериозни заразни болести и често водят до тежки наранявания.
При женските котки: Елиминира разгонването, което е свързано с характерно силно мяукане (вой) и промени в поведението, целящи привличане на мъжки.
Ползи за здравето: Кастрацията/стерилизацията носи значителни ползи за здравето и удължава живота на котките:
- При женските котки: Предотвратява опасни за живота инфекции на матката (пиометра) и значително намалява риска от развитие на рак на млечните жлези и тумори на яйчниците и матката.
- При мъжките котки: Елиминира риска от рак на тестисите и намалява вероятността от проблеми с простатата в по-късна възраст.
- За двата пола: Намалява риска от предаване на инфекциозни болести чрез битки или полов контакт. Едно от най-разпространените и сериозни такива заболявания е вирусът на котешката имунна недостатъчност (FIV), известен като “котешки СПИН”. Предава се основно чрез ухапвания при битки между мъжките, от заразена майка на котенца, както и при полов контакт. Кастрираните котки са изложени на много по-малък риск.
В крайна сметка, кастрираните и стерилизираните котки живеят по-дълго, по-здравословно и по-спокойно.
Променя ли се характерът на котката?
Кастрацията/стерилизацията не променя основната индивидуалност и характер на котката. При мъжките може да се наблюдава известно успокояване на темперамента и намаляване на агресията, свързана с хормоните, но игривостта, привързаността и общителността обикновено се запазват напълно.
Кога е най-подходящото време за кастрация/стерилизация?
- Сред ветеринарните лекари (особено в САЩ, където темата е широко дебатирана) съществуват различни мнения за оптималната възраст:
Ранна (педиатрична) кастрация: На възраст 6-16 седмици. Често се прилага в приюти преди осиновяване. - Стандартна възраст: Между 5 и 6 месеца, преди достигане на полова зрялост.
- След първо разгонване (при женски): Обикновено между 8 и 12 месеца.
Ако осиновите коте от приют, то най-вероятно вече ще бъде кастрирано/стерилизирано. Ако приберете животно от улицата, чиято възраст е неизвестна, ветеринарният лекар ще може да я определи приблизително при прегледа. Той ще ви посъветва кога е най-добрият момент за операцията, като вземе предвид най-вече общото здравословно състояние на котката. Важно е да се знае, че ранната кастрация/стерилизация може да предотврати развитието на нежелано поведение още преди то да се е проявило.
Анекдотичен пример: Наскоро във Фейсбук жена сподели как нейният доскоро мил и послушен котарак внезапно станал агресивен, нападал я и съскал без видима причина. Оказало се, че котаракът не е бил кастриран и промените в поведението му са били хормонално обусловени. Винаги се консултирайте с вашия ветеринар за най-добрия подход.
Важно: Ако планирате да върнете кастрирана/стерилизирана улична котка обратно в средата ѝ, препоръчително е операцията да се извърши през топлите месеци от годината, за да се улесни възстановяването ѝ навън.
Риск от напълняване след кастрация/стерилизация
Вярно е, че след операцията някои котки са склонни към наддаване на тегло. Това може да се дължи на комбинация от фактори: намалена двигателна активност (тъй като изчезва нуждата от скитане, свързана със сексуалното желание) и временни хормонални промени, които могат да повлияят на метаболизма. Трябва да се отбележи, че не всички котки напълняват, а някои имат и генетична предразположеност към това.
Напълняването обаче е напълно предотвратимо и контролируемо чрез:
- Правилно хранене: Адаптиране на вида и количеството храна според нуждите на кастрираното животно (съществуват специализирани храни).
- Достатъчно движение: Осигуряване на възможности за игра и физическа активност, особено при котки, живеещи само в домашни условия.
При котките, живеещи на двора или на улицата, този проблем е значително по-рядък, тъй като те се движат много повече и достъпът им до храна не е постоянен.
Време за размисъл
Ако все още се колебаете относно ползите от кастрацията/стерилизацията, запитайте се: кое е по-хуманно? Да позволим раждането на безброй нежелани котета, много от които са обречени на страдание, болести и преждевременна смърт по улиците, или да поемем отговорност и чрез една рутинна процедура да предотвратим този проблем?
Хуманно ли е новородени котета да бъдат изхвърляни в контейнери, дерета или оставяни на произвола на съдбата? Погледнете групите за помощ на бездомни животни в социалните мрежи – те са пълни със снимки на изоставени котенца и кученца, спасявани ежедневно от състрадателни хора.
В градовете достъпът до ветеринарни услуги е сравнително лесен. Дори да не знаете как да хванете улична котка, има множество доброволчески групи и организации, от които можете да потърсите съвет и практическа помощ.
Финансовите затруднения също са преодолими. Потърсете помощ от приятели, споделете разходите или се обърнете към неправителствени организации, много от които организират кампании за безплатна или силно намалена цена на кастрация на бездомни и дворни животни. Някои ветеринарни клиники също предлагат преференциални цени за такива случаи.
Важно е да осъзнаем, че кастрацията/стерилизацията е акт на отговорна грижа – както към домашните ни любимци, така и към бездомните животни. Контролирането на популацията намалява страданието и риска за самите животни. Оцеляването навън е ежедневна борба и повечето бездомни котки не доживяват до дълбока старост. Статискита сочи, че на улицата не живеят повече от 4 години, докато в домашни условия могат да достиган възраст над 15 години. През зимата, при липса на храна и подслон, тези с компрометирана имунна система (като FIV-позитивните) често не успяват да оцелеят.
Надявам се тази информация да е била полезна и да е допринесла за по-доброто разбиране на огромното значение на кастрацията и стерилизацията. Макар че винаги ще има хора, които остават неубедени, въпреки фактите и аргументите.
Leave a Reply