През горещите летни месеци хиляди хора се устремяват към синьото спокойствие на европейските плажове. Гърция, с над 13 700 километра брегова ивица, примамва със своите златисти пясъци, кристално чисти води и слънце, което сякаш никога не залязва. Неслучайно страната се нарежда сред водещите туристически дестинации, като през сезон 2023 привлича близо три милиона посетители. Почти една трета от тях идват от САЩ – благодарение на десетките директни полети месечно, осигурени от авиокомпаниите United Airlines, American Airlines и Delta Airlines.
Сред тези милиони туристи е и Линда – американка с български корени, която живее и работи в щата Юта. По професия е биотехнолог, специалист по молекулярна биология. Линда е пътешественик по душа и страстен почитател на Средиземноморието. Гърция винаги е заемала специално място в сърцето ѝ – с топлия си климат, вкусната храна и гостоприемството на хората. Но при последното си пътуване преживява нещо, което променя изцяло представата ѝ за тази приказна страна.
„Навсякъде по улиците виждах котки – болни, измършавели, изоставени. Най-тежко беше на остров Тасос – гледката там ме съсипа. Никога повече не бих се върнала“, споделя тя с болка.
Линда не е просто любител на животните – тя е доброволец в приют и горда стопанка на три котки и едно куче. Точно като нея, все повече туристи от САЩ и Западна Европа се сблъскват с един мрачен аспект от гръцката реалност – огромното количество бездомни животни. В техните страни грижата за домашните любимци е строго регулирана от закона и подобна гледка би предизвикала обществено възмущение.
Според последни проучвания, през 2023 година броят на бездомните котки в Гърция може да надхвърли четири милиона. Това е скритата страна на страната – сенчестият ѝ лик, който туристическите брошури премълчават.
Среща с реалността
Това лято и аз реших да посетя малкото, но очарователно селце Никити, сгушено на полуостров Халкидики, недалеч от Солун. След дългото пътуване от София мечтаех за разходка покрай морето и вкусна вечеря. Но едно неочаквано преживяване промени хода на цялата ми ваканция.
Докато се разхождах по улиците, минах покрай няколко контейнера за боклук. Оттам ме гледаха множество очи – котешки, тъжни и гладни. Като човек, ангажиран със спасяването на животни, бързо забелязах, че зад храстите и около контейнерите се криеха още десетки котки – измършавели, някои накуцващи, други болни. Не можех да ги подмина.
Побързах да купя котешка храна от близкия магазин. Върнах се и започнах да храня гладните животинки. Те започнаха да се събират от всички посоки – малки, големи, мършави и изплашени. Сърцето ми се сви. От тази вечер нататък, всяка моя разходка се превърна в мисия – да нахраня колкото мога повече от тях, преди самият аз да седна на маса. Как можех да се наслаждавам на храната си, докато около мен толкова създания гладуваха? Но колкото и храна да носех, никога не стигаше – идваха още и още…
По време на туристическия сезон, животните в централните райони на градчето имат „късмета“ да намират остатъци от ресторантите. Но извън тези зони, гладът е повсеместен. Туристите често се оказват единственият източник на храна. А когато сезонът свърши, и последните туристи си тръгнат, започва истинското изпитание за котките. Заведенията затварят, контейнерите опустяват, а за животните – няма нито храна, нито вода.
Те не само биват игнорирани – много от местните ги смятат за вредители. Стават лесна плячка на бездомни кучета, а някои хора дори прибягват до отрова, за да ги прогонят. Подобни гледки, дори в страни извън ЕС, биха били приети с възмущение. А тук – това е ежедневие.
Коренът на проблема
Гърция има дълга история с уличните котки. Кастрирането се възприема като неестествено, а това води до безконтролно размножаване. Една-единствена некастрирана женска котка, с четири котенца на котило, може за три години да доведе до над 70 новородени. А ако само половината от тях са женски, след три години популацията им може да набъбне до над 2500 животни. И така – без край.
През 2007 г. Европейската комисия докладва Гърция пред Съда на ЕС за неспазване на стандартите за хуманно отношение към животните. Това не е просто въпрос на етика – това е системен проблем, с дълбоки корени.
Въпреки това, през последните десетилетия се наблюдава светлина в тунела. Доброволци, както местни, така и чуждестранни, основават приюти, работят с организации от Германия, Великобритания, Холандия и Канада. Провеждат се кампании за кастрации, лечение и осиновяване. Но това не е достатъчно. Бюрокрацията, предразсъдъците и липсата на политическа воля остават сериозна пречка.
В Никити, където прекарах част от лятото си, сякаш времето беше спряло – не в добрия смисъл. След всичко, което видях, реших да прекратя ваканцията си. Свързах се с Министерството на туризма в Гърция, за да споделя впечатленията си. Отговор не получих.
Време е за размисъл
Може би някои ще попитат: „Светът е пълен с проблеми – войни, глад, човешка мъка. Защо се тревожиш за някакви си котки?“. Но всъщност въпросът не е само за котките. Става дума за човечността. За съпричастността. За това, какъв свят искаме да създадем около себе си.
Може би не можем да променим всичко. Може би няма как да нахраним всяко гладно животно. Но можем да се научим да не подминаваме страданието. Да отворим очите си. Да направим малкото, което е по силите ни.
И може би точно уличните животни – с тяхната тиха тъга и очакващи погледи – са тук, за да ни научат как да бъдем по-добри. По-човечни. И по-състрадателни.
Защото промяната започва от нас.
Leave a Reply